Наследница

Глава 1 Бека: Ким,не може да отидеш там. Какво ще правиш съвсем сама в толкова голям град?!Аз: А ...

Глава 1

 Бека: Ким,не може да отидеш там. Какво ще правиш съвсем сама в толкова голям град?!

Аз: А какво да правя тук? Джейк ме заряза зареди така наречената ми приятелка, баща ми иска да работя във фирмата му,а след време и да я наследя,а какво искам аз?! Никой не се интересува!

Бека: И мислиш,че Лондон е решение?

Аз: Всъщност да! Мисля,че е решение!

Бека: И какво ще кажеш на вашите? Нали не си мислиш,че ще те пуснат просто така.

Аз: А кой е казвал,че ще ги питам?! И да искат,не могат да ме спрат. Пълнолетна съм и мога да правя каквото искам!

Бека: Не мисля,че постъпваш правилно. Помисли малко Ким!

Аз: Мислила съм достатъчно. Ще отида в Лондон!

/на другия ден/

Докато си оправях багажа,майка ми влезе в стаята…

Тя: Ким? Какво е това? Какво правиш?

Не мислех да и казвам,но нямаше как да се измъкна от ситуацията,а и рано или късно щеше да разбере.

Аз: Заминавам!

Тя: Какво означава заминавам? Къде отиваш?

Аз: В Лондон. Местя се.

Тя: Няма да стане Ким. Избий си тази глупава идея от главата. Оставаш тук!

Аз: Не съм ти искала позволението майко. Ще замина! Искаш или не!

Тя: Така значи?! Добре! Но не разчитай на финансите ни. Оправяй се сама. Да видим колко дълго ще издържиш!

Аз: Хубаво. Чудесно!!!

Тя излезе от стаята и блъсна вратата след себе си.

Продължих да си оправям багажа,а самолета ми излиташе след 2 часа. Приключих с багажа и реших да тръгвам. Както и очаквах единствения човек който дойде за да ме изпрати беше Бека. Колкото и да не са съгласни родителите ми с това,можеше поне да кажат “Довиждане ,но коя съм аз,че да го правят.

Взех си довиждане с Бека и тръгнах към летището.

/в самолета/

Не бях летяла много със самолет,но пък беше забавно. На седалката до мен стоеше едно момиче с което ми беше наистина забавно през целия път.

/1 месец по-късно в Лондон/

Както и казаха,родителите ми не ми помагаха с никакви средства. Но това не беше проблем. Намерих си работа като сервитьорка в NANDOS и изкарвах добри пари с които да се издържам. Живея в апартамент под наем,който деля с едно момиче,което също е от Лос Анджелис. Случайно се запознахме на летището и решихме да живеем заедно. А и така наема за апартамента е по-нисък.

Всичко вървеше добре докато един ден не дойде възможно най-капризния клиент.

Едва ли някога ще мога да забравя това лице. Сини очи,руса коса,висок и въпреки прекрасната си усмивка едва не загубих работата си зареди него.

Занесох му поръчката,а той най-нахално ми каза,че пилето е сурово и картофите били твърде препържени. Аз разбира се му донесох нова поръчка,а той отново имаше претенции. И тогава започна спора.

Аз: Извинете господине,но и на двете порции им нямаше нищо. Може да преглътнете очевидно огромното си его и да изядете порцията си.

Той: Виж какво миличка. Щом ти казвам,че не става за ядене значи е така! И мога да ти кажа,че егото си ми е много добре. Но с тази злоба която излъчваш едва ли ще стигнеш далеч.

Аз: Миличка? Добре. Виж сега миличък. Като не ти харесва знаеш къде е вратата,нали? А относно егото… можеш да си го завреш в .....

Кимбарли! Как смееш да говориш така на клиента?!

За щастие шефа ми ме прекъсна преди да кажа някои неща,но пък това е шефа ми! И имам странното чувство,че с кариерата ми на сервитьорка е свършено.

Шефа: А и знаеш ли изобщо кой е това?

Аз: А трябва ли? Не мисля,че е толкова важен за да знам!

Той: Е нека се запознаем тогава. Аз съм Найл Хоран.

Аз: Оо,разбирам! Ти си един от членовете на онази момчешка банда. Виждала съм те на плакат в стаята на приятелката ми. Сега разбирам на какво се дължи това самочувствие! Но все още не намирам смисъл да общувам с теб. Така че ако ме извиниш се връщам на работа.

Той се усмихна самодоволно и излезе.

Единственото,което шефа ми ми каза след това е да не правя повече проблеми. Въпреки че проблема не дойде от мен,аз просто се съгласих. Тази работа ми трябва и смятам да се задържа на нея възможно най-дълго.

/една седмица по-късно/

Смяната ми свърши и на излизане,пред NANDOS имаше много хубава кола от която излезе онази звезда. Когато го видях все едно целият ми свят стана крив. Той се приближи до мен и ми каза.

Глава 2Н: Здравей! Помниш ли ме?Като изкара огромна самодоволна усмивка. :)Аз: А бих ли могла да те ...

Глава 2

Н: Здравей! Помниш ли ме?

Като изкара огромна самодоволна усмивка. :)

Аз: А бих ли могла да те забравя?!

Н: Е знаех, че съм красив и трудно може да ме забрави човек,но мина една седмица от последната ни среща миличка. А ако искаш да има нещо между нас поне да се беше държала по-добре.

Аз: Чакай! Какво?? Не,не. Не исках да кажа това. Не ме разбра правилно. Аз…

Тогава той ме прекъсна.

Н: Не. Напротив. Разбрах те идеално. Не можеш да ме забравиш – разбираемо е. Виж ме все пак.

Аз: Бях забравила голямото ти самочувствие. Но като се има в предвид кой си – да, наистина е разбираемо. А колкото до това, че си незабравим. Хахаха … освен с огромната ти глупост едва ли някой може да те запомни с нещо друго. А сега ако ме извиниш, ще тръгвам. Имам по-важна работа от това да споря със самовлюбен глупак като теб.

Аз тръгнах и дори не го изчаках да каже нещо. След не повече от 5 минути добрия ми късмет се прояви. И като казвам добрия смисъла не е такъв. Заваля дъжд. Да, знам че за Лондон е нормално, но поне да беше изчакал да се прибера. Не ми стигаше глупавата поп звезда, а сега и дъжд. Не мисля, че можеше да стане по-зле.

Но ето,че стана.

До мен спря една кола. Когато я погледнах – не може да познаете кой беше. Да,звездата.

Н: Да те закарам?

Отново със самодоволната усмивка, но нямаше да му доставя удоволствието да се кача в колата му.

Аз: Не, благодаря. Предпочитам да вървя под дъжда, цялата да се намокря, да се разболея, да вляза в болница, да се окаже че ми остават 2 дни живот и след това да умра, пред това да се кача в твоята кола!

Н: Лол.. е не ти го пожелавам, но добре. Твоя воля.

Той тръгна и точно до мен имаше една локва. Нарочно или не той мина през нея и guess what? Ами да,опръска ме. Бях толкова бясна докато не стана още по-зле. Нахалника спря отново и….

Н: А сега ще се качиш ли? Мисля че си доста по-мокра от преди малко. Как ли стана? О да, май минах през локвата до теб,нали?

Аз бях толкова ядосана, че едва се сдържах…

Аз: Единственото нещо зареди което ще вляза в колата ти е за да те удуша и да хвърля колата в някоя пропаст. Така че ако не искаш това може да си тръгваш.

Той се усмихна и тръгна.

Аз се прибрах по-мокра от всякога, изкъпах се,

изсуших се и си легнах.

На сутринта още със ставането ме заболя главата,не спирах да кашлям и се чувствах ужасно. Обадих се на шефа ми и му казах, че няма да ходя на работа, защото съм болна. Аманда (съквартирантката ми) влезе в стаята ми за да говори с мен, но когато ме видя изтича до мен и ми пипна главата с ръката си.

Тя: Ким какво ти има? Лицето ти е червено и си много гореща.

Аз: Сигурно е зареди вчера. Нали валя и …

Тя: Защо не си взела такси? Изчакай ще ти измеря температурата.

Тя ми сложи термометъра и когато го изкара каза:

Тя: Ким, почти 40 градуса е. Отиваме в болницата.

Аз: Няма нужда. Аз съм добре. Ще пия хапче и ще ми мине.

Тя: Тръгваме веднага!

/В болницата/

Доктора ме прегледа, даде ми няколко хапчета и каза да остана за 2 дни за всеки случай. Аманда отиде до кафенето на болницата и аз останах сама.

След не повече от 5 минути на вратата се почука.

Аз: Влез!

Когато вратата се отвори не можех да повярвам на очите си.

Глава 3

Аз: Ти? Какво правиш тук?

Н: И аз се радвам да те видя.

Аз: Попитах те нещо?! Как разбра, че съм тук?

Н: Ходих до Nandos, но теб те нямаше и само разпитах наоколо. Какво толкова? Дойдох да видя как си. След като вчера сама се прокълна няма да се учудя ако наистина ти остават 2 дни живот. (той се засмя)

Аз: Трябваше ли да се смея?!

Виж защо просто не си отидеш, не мисля, че дори е уместно да идваш. И за двама ни не е тайна, че не те харесвам. Така че просто си тръгни.

Н: Просто исках да бъда мил. Но май само съм си изгубил времето.

В този момент на вратата се почука и се отвори.

А: Ким взех ти… О да не прекъсвам нещо. Ам.. аз ще се върна след малко.

Аз: Не, Аманда. Стой. Той си тръгва.

Найл само кимна с глава и излезе привидно ядосан.

А: Ти познаваш Найл Хоран. Но той е…

Аз: Да, да знам. И какво от това? Той е просто човек. А и не го харесвам, досаден е и ….

Тя ме прекъсна.

А: Значи нямаш нищо общо с него?

Аз: Какво? Не разбира се.

А: Аз.. трябва да отида до… аа.. тоалетната. Веднага се връщам.

 

/1 седмица по-късно/

Отново бях на работа, всичко беше прекрасно и онази звезда не ми досаждаше. Какво по-хубаво от това. Доста често мислех дали не бях твърде груба, но така и не стигнах до друг извод освен – НЕ! Не бях груба!

Но ако трябва да съм честна беше досаден по един сладък начин, а и беше хубав.

Малко преди да свърша работа телефона ми звънна.

Аз: Ало?

Н: О… здравей Ким. Май съм сбъркал номера.

Просто не можех да повярвам. Този глас едва ли може да се забрави.

Н: Е така или иначе се свързах с теб напълно случайно, искам само да те уведомя, че когато свършиш работа отпред ще те чака кола и ти трябва да се качиш в нея. Чао.

Аз: Но… Ало? Найл?

За какъв се мисли той? Ще ми каже какво да правя и очаква да го направя?! Хах.. не е познал.

След около 1 час свърших работа и на излизане от Nandos както каза Найл, една кола наистина ме чакаше. Но нямах намерения да се качвам в нея за това продължих да вървя.

-        Госпожице Ким, спрете.

Някой викаше зад мен, но не се обърнах.

-        Моля ви госпожице спрете, нека не правим нещата по трудния начин.

Това малко ме стресна и започнах да вървя по-бързо.

Изведнъж усетих ръце на кръста си, някой ме вдигна и ме вкара в една кола. Имаше двама мъже. Единия караше колата а другия беше този който ме вдигна и ме вкара в нея. Бях толкова изплашена и очевидно си е личало защото мъжа до мен ми каза…

-        Не се притеснявайте. Няма да ви сторим нищо лошо. Очевидно нашия шеф – Найл си пада по вас и има малко странни разбирания за романтика.

Аз просто не знаех какво да кажа за това замълчах и само кимнах с глава.

След не повече от 15 минути спряхме до една гора. Двамата мъже слязоха и тръгнаха напред. Аз ги последвах незнайно защо. Дори не исках да ходя там, но пък бях любопитна защо е всичко това. Е вярно, че единия мъж каза, че Найл ме харесва, но това не ме вълнуваше. Или….?!

След няколко минути вървене в калта най-накрая стигнахме една пейка на която беше седнал Найл. Двамата мъже си тръгнаха и аз отидох при Найл.

Н: Харесва ли ти изненадата ми Ким?

Аз: Изненадата ти е тази гора? Лол… поласкана съм. До сега не съм била в гора.

Н: Наистина?

Аз: НЕ! Какво ти става? Доведе ме в ГОРА??!

Н: Е.. погледнато от този ъгъл, наистина не е много романтично, но пък тук сме само двамата и никой не може да ни безпокои.

Аз: Ти си болен! Не разбра ли, че не искам да имам нищо общо с теб. Последната ни среща мина меко казано зле, но ти продължаваш да ми досаждаш. Защо не спреш? Или просто си намери някое момиче. До колкото знам имаш достатъчно фенки - просто си избери някоя. А сега ако обичаш ме закарай вкъщи!

Н: Можеше да си направим пикник и да си поговорим. Не искам нищо от теб. Но очевидно ти не разбираш нещата по този начин. И да, права си! Защо трябва да се старая толкова за теб след като мога да имам всяка друга.

Той стана и тръгна към колата си която беше близо до нас. Аз не казах нищо и тръгнах след него. Качихме се в колата и той запали,но колата не тръгваше. Опита отново, но също без успех. Излезе от колата и когато се върна…

Н: А… Ким. Мисля, че имаме проблем.

Аз: Какъв по точно?

Н: Не е нищо сериозно. Освен ако имаш проблем с копаенето.

Аз: Копаене?

Н: С ръце?

Аз: С ръце?

Н: Всяка моя дума ли ще повтаряш?

Аз излязох от колата и тогава видях че двете ни гуми са затънали в кал.

Н: Ако искаш да си тръгнеш по-бързо ще е добре ако копаеш.. ако ли не.. ще трябва да прекараш нощта тук. С мен!

Когато каза последните си думи се почувствах много мотивирана и започнах. Минаха не повече от 5 минути и двамата мълчахме. Знам, че разстроих Найл за това реших да направя всичко много по забавно. Взех малко кал и го уцелих по крака.  Но явно той беше много ядосан защото това прерасна във  -  http://24.media.tumblr.com/6a1e8e8e3e31e2944a2ac1cdc7540ede/tumblr_mfybcjZogw1s182gdo1_500.gif

Не мога да отрека, че беше забавно и двамата се смяхме наистина много.

/30 мин по-късно/

С Найл вече бяхме готови и пътувахме за вкъщи. Когато стигнахме и двамата излязохме от колата.

Н: Искаш ли утре да излезем отново?

Аз: Не, Найл. Не искам. Казах ти че няма да се получи нищо. Съжалявам. Чао.

Аз тръгнах. Но Найл ме дръпна за ръката.

Аз: Какво?

http://24.media.tumblr.com/880454ba154429eaec202bcde10b500f/tumblr_mlrg7t8wHr1s7uhuoo1_500.gif

Глава 4

Усетих устните му върху моите и чувството беше прекрасно. За момент забравих всичко и всички и дори не мислех дали това е правилно или не.

Той се отдръпна,погледна ме и се усмихна. Исках да направя същото, но нещо в мен ми казваше, че не трябва. Та той е идиот. Сигурно го прави с всяка само за бройката. Не бях сигурна, но не смятах и да рискувам.

Н: Е? Нищо ли няма да кажеш? (с усмивка)

Може и да съм искала да го целуна, но не трябваше. За това направих нещо за което след време сигурно щях да съжалявам.

Аз го ударих.

Аз: Мисля, че това казва много повече от думите.

Обърнах се и тръгнах. Влязох в апартамента и когато Аманда ме видя…

А: Ким какво ти се е случило? Защо цялата си в кал?

Аз: Ами аз… а…

Тогава тя ме прекъсна.

А: Остави, няма значение. Знаеш ли с кого излязох преди 2 дни? Познай?! О не,не… не можеш!

Аз: Ами нямам представа.

А: С някой който и ти познаваш!

Усмихваше се самодоволно тя.

Аз: Ами не знам, наистина. Кажи ми.

А: Ще ти подскажа малко. ТОЙ те посети в болницата преди 1 седмица.

Аз: Найл??!

А: Дааа! Много съм щастлива. След като те посети в болницата и излезе аз го догоних и се запознахме. Мисля, че още тогава усетих химията между нас, а явно и той, защото ми поиска номера и няколко дни по-късно ми се обади за да се видим. Не можах да ти кажа защото ти беше в болницата и не исках да те вълнувам допълнително. Всъщност мисля, че между нас ще се получи. Можеш ли да повярваш?! Аз излизам със звезда.

Аз: А… ами… добре. Знаеш ли, аз трябва да се изкъпя така че ще се кача в стаята си. После ще ми разкажеш.

А: Ами добре. А чакай. Ти с кого беше до сега?

Аз: Бях с …

Бях готова да кажа името му, но очевидно тя си падаше по него и не можех да го направя. А и нямаше защо да го правя. Защо и е да знае.

Аз: САМА! Бях сама.

А: Мхм. Добре. Хайде изкъпи се и ела да ти разкажа.

Аз: Добре.

Докато се къпех не спрях да мисля за това, което ми каза Аманда. Щом толкова си пада по нея, че да и вземе номера и да излизат, защо тогава направи всичко това за мен и дори ме целуна. Хах… разбира се. Звезда! Какво по-добре обяснение от това. Всичко е за бройката,както и си мислех. Той може да има всяка и очевидно я получава. Но аз няма да участвам в тази игра.

Излязох от банята, изсуших се и слязох при Аманда.

Тя започна да ми разказва…

А: Отидохме на кафе и през цялото време си говорехме. След това решихме да се разходим и за щастие нямахме проблем с нахалните фенки. Беше много хубаво. Но му се обадиха по телефона и трябваше да тръгва. Така че не стигнахме до целувка. Но все още не е късно! (засмя се тя)

Продължи да ми разказва още близо 20 минути, но не запомних нищо, защото не спрях да мисля за това което направи Найл за мен. Всичко е толкова объркващо. Но защо бях толкова ядосана. Аз не го харесвам, защо ми е да ревнувам. ЗНАМ, че не го харесвам… нали?!

 

/на другия ден/

Днес не бях на работа и реших да си остава в нас. Бях гладна за това отидох да си направя нещо за ядене. Тръгнах към кухнята и преди да вляза видях Аманда с момче, което ми беше много познато, но не познах защото беше с гръб към мен. (те - http://24.media.tumblr.com/tumblr_m824rzfHcL1r25uwzo1_500.gif )

Изглеждаха сладки, но трябваше да ги прекъсна.

Аз: Здравейте.

Когато момчето се обърна останах без думи.

Н: Здравей Ким.

А: Добро утро Ким. Виж кой ни е дошъл на гости.

Не мога да повярвам на очите си. Те се целунаха, а вчера аз бях на нейното място.

Аз: Явно целия ми ден ще е ужасен.

А: Защо го казваш?

Аз: Защото от сутринта виждам неприятни и противни хора!

Найл се усмихна, но не каза нищо.

Аз: Качвам се в стаята си.

А: Почакай Ким.

Аманда дойде до мен и ми каза тихо.

А: Знаеш, че го харесвам. Моля те направи усилие и се дръж по-добре с него. Не знам какво толкова ти е направил, че да го мразиш, но наистина много те моля, дръж се по-добре. Аз го харесвам!

Аз: А дали той те харесва?

А: Какво трябва да означава това?

Аз: Нищо просто въпрос.

Аманда ме погледна странно и каза…

А: Да, харесва ме.

Аз: И от къде знаеш?

А: Каза ми го.

Аз: А каза ли ти, че вчера целуна мен?


Може да пишете коментари и да изкажете мнението си, независимо дали е положително или отрицателно. Благодаря ви! <3 Нови глави ще пускам всеки ден или през ден. ^^


Благодаря на всички, които четоха историята ми, но това беше последната глава. Поради малкия брой читатели, едва 6-7 човека не мисля, че има смисъл да продължавам да я пиша. Надявам се да ме разберете. :)

Гост 2685356 юли 13
next :))
Merlin Ibrahim12 юли 13
next next next molya te mnogo e yakaa :(
Гост 27235915 юли 13
molq te prodalji istoriqta ti e strahotna ,a i sled vreme moje da ima povece chitateli :(
gabiasenova15 юли 13
продължи я много те моля страхотна е
Lia Mladenova23 юли 13
koga shte ima next?? mnogo e interesna :) <3 :3
КоментирайКоментирай
Уеб сайт в alle.bg